Цел на проекта:Да се подготвят педагогическите специалисти за работа с деца и ученици със специални образователни потребности и за предизвикателствата на включващото образование.Лектори са преподаватели от Нов български университет и от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий".
Идеята за включване на децата със специални образователни потребности в обикновените училища може и да изглежда добре погледнато от страни , както и да демонстрира колко е "напредничава" образователната ни система но погледнато от вътре това не е така. Поставянето на такъв тип деца в стандартна класна стая обикновено ги травматизира вместо да ги интегрира. Причината за да не могат да се интегрират е защото тези деца не могат по никакъв начин равностойно на съучениците си да се включат в дейностите на класа. Включването им в групови дейности и отбори също е проблемно т.к отборът или групата обикновено загубват по тяхна вина и децата допълнително се дистанцират от тях. В крайна сметка те се чувстват изолирани и не на място в подобна среда в която винаги са превъзхождани.Тук идва реч за индивидуалния подход който според министър Клисарова трябва да бъде въведен към всяко дете, в зависимост от неговите потребности. Интересно само как би се приложил индивидуален подход при клас с 25 деца. Докато учителя се занимава да дава индивидуални задачи на конкретното "специално" дете останалите какво правят освен да блеят през прозореца и това е в най добрия случай. Практически погледната приказките за индивидуален подход са чисто и просто само празни приказки поне докато не се намалят учениците в класните стаи. Остава и проблемът че децата осъзнават че конкретното дете не е съвсем "добре" и то бива подложено на тормоз при всяка възможност. Обиди като - олигофрен , галфон, и т.н. са ежедневие за такова дете.
Но да се върнем на въпросното обучение - от казаното по горе е ясно че отговор на тези проблеми няма да се намери чрез някакво обучение, от преподаватели познаващи работата с подобни деца единствено от книгите или от моментни посещения в училище. За да се намери истинско решение тези ученици трябва да учат в специализирани училища с по малко деца в паралелка къде действително да им се обръща индивидуално внимание.
Там подобни деца няма да са превъзхождани от връстниците си и действително ще им е комфортно. Парите похарчени за конкретното обучение биха свършили много по добра работа в подобно училище , а няма да са хвърлени на вятъра както е в случая. Докога ще вкарваме всякакви чужди практики без въобще да помислим, и това само и само за да се представим добре в нечии доклад пред Европа . От това губят само децата.